Bulgaristan'dan selamlar!

Всички вярваме, че познаваме мястото, на което живеем, че го разбираме. То е част от ежедневието ни, вървим по улиците му, виждаме странни и познати лица, прегръщаме го като стар приятел. Смятаме, че знаем кои са нашите съседи.

Гент е моят град, вече повече от 20 години го обичам и мразя. (Защото какво да правиш с един град? Град, който можеш само да обичаш, не заслужава да се нарича град!) Но очевидно не съм знаел кои са моите съседи. Съседите ми са от турско-български произход. В Гент, както и в България, те са голямо, но анонимно малцинство, някъде между турците и българите.

В миришещия на етнически национализъм български социализъм от 80-те години на ХХ век те станаха жертви на грандиозна и агресивна асимилационна кампания. Бяха принудени да се откажат от религията, езика и културата си и да започнат да се държат като образцови социалистически ( разбирай: български) граждани. Като лъвове те се бореха за правата си, достойни за Васил Левски. Резултатът беше принудителна миграция на повече от 300 000 турско-български граждани към Турция – страна, в която никой от тях не беше стъпвал.

За да извадя това гентско малцинство от анонимност, за да му дам глас, започнах да ги интервюирам за спомените им от този период и да снимам предмети от този период, които те пазят. Като злокобен сувенир. Резултатът е тази малка книга. Тя е фрагментираната памет на едно противоречиво минало.

Тези документи са в процес на работа. Завършен продукт, който все още не предвиждам.

Justin Van Heddegem